На територията на община Смолян се намира село Чокманово, което е част и от едноименната област в южната част на страната. Близостта до Родопите предполага добри условия за наличието на планински туризъм. Кайнадинският рид и неговите южни склонове е мястото, където е разположено селото. То е предимно в район с планински облик, а дистанцията до областния град не е никак голяма. Равнява се само на шест км, а с един километър повече е разстоянието до Смилян. Това село е популярно в цялата страна с производството на бобов сорт, който е един от най-вкусните. В религиозно отношение по-голямата част от местните хора са източноправославни християни, а това за района е нещо обичайно. Но в други южни градове като Кърджали преобладава мюсюлманско население и често пъти кметовете на селата са с турски произход. Много на брой са родените тук личности и макар не всички да са известни, през годините са правили много за развитието на селото.
Андрей Маркелов например е не само активен деец от редиците на ВМРО, но и посвещава живота си на духовенството. От Чокманово е и Асен Каишев, чиято година на раждане не е установена с точност. За сметка на това се знае кога приключва земния си път – през 1944-та. По-голямата част от живота си Каишев посвещава на медицината и е един от най-добрите лекари в Пловдив. В Скеченската чета във втора рота постъпва на служба младеж, който е само на двадесет и две години и се занимава с производството и продажбата на кафе. Неговото име е Атанас Апостолов, станал част и от редиците на 14-а Воденска дружина. Генералът и професор по военни науки Атанас Каишев умира през 1941-ва, а се ражда само една година преди Апостола на свободата. Възможно е да има роднинска връзка с пловдивския лекар. Един от най-известните мъже от тук обаче е Бисер Киров, който през 2016-та приключва живота си. Той е виден общественик и певец в областта на поп музиката, но първо се занимава с рок. Иван Караманджуков е популярен най-вече с близостта си с капитан Петко войвода, за когото БНТ преди години направи сериал.
От Чокманово е и Любен Станев, който през активните си години на работа пише сценарии за филми. В българското кино негови известни продукции са поне 15, най-интересната и сполучлива от които е Цар и генерал. Петър Каишев е режисьор, а Никола Каишев е известен в областта на инженерните науки. Петър Даракчиев живее преди тези свои съселяни, защото е роден в края на седемдесетте години на 19-ти век. По това време е нормално за всеки подрастващ мъж да се влее в редиците на революционните движения в страната и той прави точно това. Христо Караманджуков е един от видните дейци на ВМРО и когато умира през 1952-ра година е на възраст от 76 години. Христо Тодоров е още един от четниците на ВМРО, а освен с имената си е популярен сред останалите и с прозвището си Дювлете. Не на последно място от тук е и Таню Братанов, също революционер и четник на ВМРО.
